Данъчната система в Хонг Конг като проводник на икономически расте

*Публикувано на страницата на ЕКИП

 

Невижданият скок в икономическото развитие, който се наблюдава в Хонг Конг през втората половина на 20ти век, е най-малко познатата история от така наречените „Азиатски чудеса”. От гол остров с няколко къщи върху него, британската колония се трансформира в многомилионен мегаполис, лидер в дребната индустрия,а по-късно и световен финансов център. Средният годишен растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) между 1948 и 1960 г. е 7 %, като между 1961 и 1982 г. достига 9%. БВП на глава от населението от $180 през 1948 се увеличава до $5800, което представлява седемкратно реално подобрение.

Много автори като Rabushka(1976), Smith (1966), Friedman and Friedman (1980) и Powell (2004) , намират директна връзка между фискалната и икономическата политика на острова и забележителния икономически растеж в периода след Втората световна война. Ключов елемент от фискалната политика е изключително интересната данъчна система, която става основа на прочутия плосък данък на Hall и Rabushka. Нека разгледаме най-важните характеристики на Internal Revenue Ordinance 1947, която е останала почти непроменена като данъчен кодекс от въвеждането си през 40-те години:

1. В основата на системата е плосък данък, който поставя таван на общото бреме. При създаването на системата таванът е  10% , през годините постепенно се увеличава до днешния си размер от  17.5%  (като този за личен доход е 16%). Плоският данък е на практика три различни данъка, които се налагат съответно върху печалби, заплата и собственост. Има и втора възможност, наречена ‘лично облагане’, което изчислява тежестта по-различен начин и често води до по-ниско бреме.

 

1. Целият данъчен кодекс е 200 страници, изключително кратък и разбираем. Колкото по-сбит и лесен за ползване е основният данъчен документ, толкова по-ниски са административните разходи на бизнеса при плащането на задълженията към държавата. В същото време нуждата от бюрокрация в самата данъчна администрация е значително по-малка и целият процес е по-евтин и за държавата.

 

1. Данъчната база в Хонг Конг е „тясна”, т.е. голяма част от населението не плаща данъци благодарение на определени облекчения и изключения, заложени в кодекса. Важно е да се отбележи, че тази постановка работи успешно за колонията заради минималното преразпределение, което се наблюдава там. Размерът на държавата в Хонг Конг никога не е надхвърлял 20% от БВП, като през повечето години от втората половина на 20 век е под 16%.

 

1. Голяма част от данъците, които се плащат в Западна Европа и САЩ, не присъства сред разпоредбите на Internal Revenue Ordinance 1947. Най-интересна е липсата на ДДС или какъвто и да е друг General Sales Tax. Липсва данък върху лихвите, няма наследствен данък и данък върху дивидентите. По този начин е стимулирано спестяването, а от там и използването на спестяванията за развитие на бизнес.

 

1. Важна и интересна характеристика на хонгконгсата система е липсата на Pay As You Earn (PAYE) разпоредба Това означава, че всеки данъкоплатец сам попълва и подава декларация за всички плащания, които дължи на държавата. При PAYE работодателят директно удържа част от дължимите данъци (след това ги плаща на държавата) и работникът никога не осъзнава реалния размер на това, което се взема от дохода му. Важен е психологическият ефект на реално осъзнаване големината на данъчната тежест – гласоподаватели, които знаят колко се взема от тях са доста по-критични към бъдещи данъчни увеличения.

 

Икономически изследвания като Leibfritz et al (1997), Plosser (1992), Barrо (1991) и King и Rebelo (1990) показват, че по-високите данъци спъват растежа. Една система с минимално облагане помага на икономическото развитие като позволява на инвеститори и предприемачи да задържат плодовете на своя труд. Акумулираните капитали се вливат в реалната икономика, а в същото време външни инвеститори биват привлечени от благоприятния бизнес климат.

King and Rebelo (1990) стигат до следното заключение, което може да е полезно на вземащите решения за българската икономика и да послужи като отворен край за статията/темата:

„Ние показваме, че националното данъчно облагане може в голяма степен да повлияе на дългосрочния икономически растеж. Особено в малки, отворени икономики с голямо ниво на мобилност на капитала, данъчното облагане може лесно да доведе до „капан за развитието” (в които страните стагнират или регресират) или до „чудо на растежа” (при което страните преминават от слаб растеж към бърза икономическа експанзия).”

 

Библиография

Barro, R., 1991, Economic growth in a cross-section of countries”, QuarterlyJournal of Economics, Vol.106, pp. 407-441

Friedman, M. and Friedman, R., 1980, Free to Choose: A Personal Statement, Avon Books, New York

King, R., and Rebelo, S., 1990, Public policy and economic growth: developing neoclassical implications, Journal of Political Economy, Vol. 98, pp. 126-150

Leibfritz, W., Thorton, J., and Bibbee, A., 1997, Taxation and economic performance, OECD Economic Department Working Papers, No. 176

Plosser, C., 1992, The search for growth, Policies for Long-Run EconomicGrowth, Federal Reserve Bank of Kansas City

Powell, B., 2004, State Development and Planning: Did it Create an East Asian Miracle?, Independent Institute Working Paper ,Vol.54, pp. 1-25

Rabushka, A., 1979. Hong Kong: a study in economic freedom, Chicago, IL: University of Chicago Press.

SmithH., 1966, John Stuart Mill’s Other Island. A study of the economic development of Hong Kong,London: InstituteofEconomic Affairs, pp.18-21